“Националист не е обидна дума. Националистът обича страната и рода си – историята и традициите му.” – някъде, някой бе казал. „За мен – да си скинхед, означава много. Първо трябва да обичаш своите Док-Мартинси. Трябва да обичаш ска-музиката. Трябва да имаш правилната нагласа в сърцето, както и в главата. Трябва да обичаш футбола. Трябва да танцуваш по-твърдо от всяка друга субкултура... И най-важното – мисля аз – е да не бъдеш расист... „ – това са думи на Бъстър Блъдвесъл, вокалистът на Bad Manners, една от ска- и скинхед-иконите на Острова. Първото изказване се отнася до традиционните националисти, второто – за традиционните скинове. И макар че първите, лесноразпознаваеми по протритите шлифери и мизерните пенсии, могат да бъдат открити по нашия край, то вторите никога не са имали почва у нас.
Samstag, 30. Januar 2010
Скинхед-минхед
Историята не е нова, на Острова и в Западна Европа я познават добре: В края на седемдесетте децата на улицата са недоволни, музиката, модата и поведението им са техният вик на недоволство, мейнстрим-културата залива разглезените им връстници, а студентите от 68-а са предателите на тяхното друго, по-добро настояще. Маргинални партии като Националния Фронт на Великобритания се опитват да си прелеят свежа кръв с целева пропаганда край фабрики и футболни стадиони, но партийната полза от скинхедс като членове е ниска, те са прекалено груби във вътрешнопартийните дискусии, не желаят да се поставят в подчинено отношение спрямо партийните лидери, а агресивността на улицата, която представляват, плаши редовите партийни членове. Появата на Ян Стюърт, фронтмен на популярната (тогава пънк-рок) група Skrewdriver променя рязко субкултурата, традиционно аполитичните скинхедс се сблъскват с една отдавна обявена за погребана заплаха – национал-социализма. Стюърт основава движението Blood&Honour (Кръв и чест), което зад призванието си за „глас на антикомунистическия рок” пропагандира расистки и национал-социалистически идеи, като по този начин „новият фюрер” практически взривява скинхед-субкултурата и създава образа на наци-скина.
Мила, родна картинка... Портретът на Апостола виси на фона на червено знаме с пречупен кръст, а облечените по английска мода, бръснати младежи вдигат ръка за поздрав и френетично крещят:”Sieg heil!”… открийте грешките...
Дискусията в крайно-дясно е на тема „Предава ли БНС истинските български патриоти?”. Известна е слабостта на лидера- Боян Расате, към спретнато облечени младежи, които обожават да маршируват до него пред телевизионните камери, поводите за това варират от „Парад на нетолерантността” до годишнина от Ньойския договор, а причината е, че блудкавата му идеология и слаба риторика достигат „насериозно” основно до тийнейджърите. Но дискурсът не е на стилистична основа, БНС участва на изборите за народни представители и макар да бе поставил в листите си членове на българските „Кръв и Чест”, най-радикалните в групата видяха в борбата на БНС с политически средства предателство срещу национал-социализма-родно-производство. Членовете на Българския Национален Съюз (Български Национал-Социалисти) контрират, че от „Кръв и Чест”-България „ходят на групички вечно пияни и приличат повече на бръснати пънкари, отколкото на националисти”. И макар сподвижниците и на двете движения да се самозалъгват, че полемиката е идейна, в крайна сметка тук става въпрос за интереси. Боян Расате е наясно, че без малолетната си „гвардия” остава просто кух псевдоним без аудитория, от друга страна, „Кръв и Чест”-България не биха желали да предадат контрола над футболните „ултраси”, мильо, което им носи значителни печалби от клубовете, и се явява прекрасен параван за рекрутиране на бъдещи попълнения.
Това са дивидентите на Боян и безименните тартори на „Кръв и Чест”, за редовите членове остава голямата награда, това което са търсили, влизайки в организацията – принадлежност към общността. Не онази анонимна общност на деца-маргинали – тийнейджъри отрасли без внимание и любов, жертви на домашно насилие, инфантни функции на несигурността на прехода, а онази общност, която дарява с топлота и подкрепа, сигурност и принадлежност, кръв и чест...само си обръсни главата и хвърли в лицето на отрасналите в комунизма ръкавица с мъртвешка глава и стилизирани светкавици. Общността, която не могат да намерят никъде по улиците, разбирането, което родителите им спестяват, пришитата историческа гордост, която заменя пустинния хоризонт на бъдещето с поглед в огледалото за обратно виждане.
Свободната интерпретация на историята е една от силните страни на НС – елементите и основен техен инструмент за влияние. Как може иначе портретът на Апостола на свободата, в чийто записки стои:”Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи” да стои до този на „Фюрера любим”? Как лумпенизирани привърженици на ЦСКА успяват да съвместят червената звезда на клубното трико с пречупения кръст, татуиран под него? Как, кълнящи се в името на автора на „Символ верую на българската комуна”, фенове на Ботев Пловдив успяха да пресъздадат жива свастика по трибуните на Колежа? Как може да се сложи знак за равенство между помаци и турци? Как траките се превърнаха в арийци?
Обърканите и недоволни тийнейджъри не са наш патент, нито на страната ни, нито на времето ни. Именно недоволството на младите е това, което движи човечеството напред, то е горивото на социалните промени. Ако го игнорираме, ако не се вслушаме в него, ако не променяме света си, така че младите да се чувстват зачитани и защитени, не бива да се учудваме, ако днешните гаврошовци изберат да застанат на барикадите на Боян и псевдо-антиподите му от „Кръв и Чест”. Транскрибирането на думата “родолюбие” в езика на омразата е “отровна чаша”, грозно е, когато ти я подава собственото ти дете...
For once in my life I've got something to say
Abonnieren
Kommentare zum Post (Atom)
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen